Домашно кино на практика 2
Дата: Sunday, August 15 @ 05:26:17 UTC
Тема: Домашно кино


Продължаваме разговора. В тази статия ше стане дума за предаването на аудиосигналите между компонентите на комплекса на домашното кино. Освен съветите за същинското свързване, в тази статия се обръща внимание на кабелите, а също така и на проблема за икономия на средства, чрез изработване на самоделни кабели. Дали си струва?

Домашнo кино на практикa 2 Домашното кино на практика. Част2 Свързване на елементите на аудиочастта на комплекса
Продължаваме разговора. В тази статия ше стане дума за предаването на аудиосигналите между компонентите на комплекса на домашното кино. Освен съветите за същинското свързване, в тази статия се обръща внимание на кабелите, а също така и на проблема за икономия на средства, чрез изработване на самоделни кабели. Дали си струва? Кабелите Видове междублокови кабели Междублоковите кабели са значително по-сложни изделия, отколкото тези за свързване на озвучителните тела. В случая е различна и конструкцията на кабела, където се прилагат много иновации както по отношение на използвания материал за проводниците, така и по отношение на диелектриците, за разлика от тези за озв.тела. Най-напред-задължително е използването на куплунги в двата края на кабела. И, разбира се, трудно е да си представим съвременния междублоков кабел без представителен и стилен външен вид не само на куплунгите, но и на самия кабел. На пазара сега могат да се намерят междублокови кабели за всеки вкус и кесия. Готов, упакован кабел сега може да се купи и за 10 и за 500$. Тук много зависи не само от качеството на кабела, но и от „марковостта” (репутацията и известността на производителя). Само, че ние днес ще си говорим главно за достъпните по цена междублокови кабели, а не за супер елитните проводници в позлатени кутии с кадифена вътрешност. Всички междублокови съединители могат да бъдат разделени на две оснодви категории: кабели, предназначени за предаване на аналогов сигнал (така наречените „междублочници” или „аналогови кабели”) и кабели, предназначени за предаване на цифрови данни, наречени за простота „цифрови” кабели. "Аналогови" междублокови кабели  Този вид междублокови съединители е предназначен за предаване на слаботокови сигнали от източника към устройствата за обработка, комутатора, усилвателя и т.н. За този вид съединения обикновено се използва екраниран тончестотен (аудио) кабел, изработен по коаксиалната схема на разположение на проводниците, където централния проводник е защитен от смущенията с помощта на екран, обикновено изработен от множество тънки метални жички. Тази конструкция позволява да се избегнат смущенията от разположените наблизо електрически прибори и позволява да се предаде слаботоковия от единия компонент до другия с минимални загуби. За включване на такива кабели към устройствата се използват удобните куплунги RCA (Б.Пр. чинч), (наречени от народа „лалета” или „камбанки”), които са най-разпространените съединители в битовата аудиоапаратура. Обикновено под понятието „междублоков кабел” се разбира следното: съединител, състоящ се от два кабела и четири куплунга RCA (тоест, просто казано кабел две лалета на две лалета), който може да предава сигнала на два канала от един компонент на системата към друг. "Цифрови" кабели
  От своя страна ред този тип кабели се дели на два вида: кабели, предназначени за пренос на цифров сигнал във вид на електрически ток (цифрови коаксиалки по народному) и за предаване на цифровия сигнал във вид на светлина (оптично-влакнести, или просто „оптични” кабели). Да започнем с първите.  Тези кабели външно практически не се различават от обикновения аналагав междублоков кабел. Външната разлика е само в отсъствието на втори съединител. Тоест, цифровия коаксиален кабел представлява само един кабел с куплунги на края (обикновено това са куплунги RCA). Или, просто казано, кабела ще се нарича „един чинч-един чинч”. Цифровия коаксиален кабел се изработва само по коаксиалната технология, (от което произлиза съответното название), при което, за разлика от аналоговия междублоков, цифровия коаксиален кабел трябва да има вълново съпротивление 75 ома. Също така е крайно желателно куплунгите да имат същото вълново съпротивление-75 ома, но това (желателно, но не задължително) условие се изпълнява само при изработката на достатъчно скъпите „битови” и почти всички професионални кабели. И накрая, оптично влакнестите кабели. Тук всичко е просто: цифровия сигнал се предава във вид на светлина през гъвкаво стъклено влакно, което може да бъде изработено както от специална пластмаса (в относително ефтините кабели и кабелите от средната ценова категория), така и от специално гъвкаво стъкло (тези кабели вече са по-скъпи). Оптичните кабели имат няколко предимства пред електрическите коаксиални: първо, потенциално „оптиката” е способна да предаде по-голям обем цифрова информация. Второ, оптичното влакно позволява да се получи развързване по „маса” между два компонента (обикновено това е актуално при включване на компютъра към ресивера). Но качествения оптичен кабел струва твърде скъпо, а евтината му реализация (обикновено до 40-50$) и схемите за предаване на данни в оборудването с ограничен бюджет не позволяват да се насладим на всички предимства на „оптиката”. За това, ако не желаете да дадете за „цифровия” кабел повече от 30-40$ (обикновено „цифрови” кабели именно на такава цена се купуват най-често към DVD плеъра и ресивъра от начално и средно ниво), то по-добре обърнете внимание на коаксиалния „цифров” кабел. Често задавани въпроси по тази тема: И все пак, кое е по-добро по отношение на звука: „оптичния” или „коаксиалния”? Даже ако става дума за компонентите от среден клас ($400-800 за всеки), то принципна разлика по отношение на звука няма да има. Нещо повече, вероятността вие въобще да не усетите разлика между „коаксиалния” и „оптиката” е 99%. Така, че включвайте както ви е по-удобно, но помнете, че при равни други условия, „коаксиалния” почти винаги е по-евтин от „оптиката”. Каква е максималната дължина но цифровия кабел? За оптичния кабел-7 метра. За електрическия коаксиален няма такива точни ограничения, защото всичко зависи от качествата на самия кабел. При използвонето на хубав качествен коаксиален кабел, цифровите данни могат да се предават без проблеми на 10-15 метра и повече. Большинството сателитни ресивери имат само оптичен цифров изход—струва ли се да се купува скъп кабел? Не, не си струва. Работата е там, че качеството на звука в сателитната телевизия не е особено високо (относително нисък битрейт на цифровия поток на аудиоданните), в сравнение с музикалния DVD, или да кажем, CD, за това даже съдсем простичък оптичен кабел за $10—15 ще бъде повече от достатъчен. От каква ценова категория междублокови кабели си струва да си купя за моята апаратура? Ако планирате да включвате видеомагнитофон, игрова приставка, караоке, тунер или други подобни устройства, то независимо от ценовата категория на тези апарати може да се ограничите със съвсем евтини междублокови кабели за $10-20, или да ги направите сами (за това ще говорим по-долу). Качествения междублоков кабел има смисъл да се купува само за съединяване на качествен стационарен CD-плеър или DVD-A/SACD плеър с усилвател или с достатъчно качествен ресивър. Например, за CD-плеър от среден клас ($300-500) има смисъл да се купува междублоков кабел за $40-70. По-нататък, по възходяща линия- в зависимост от класа на компонентите. Ако пък не вярвате в способността на кабелите да влияят на звука, можете и за хубав CD-плеър (или качествен DVD-A/SACD плеър) да купите ефтин междублоков кабел или да си го направите сами. Мога ли да спестя, като си направя междублоковия кабел сам? Ако можете да запоявате, можете доста забележимо да спестите от покупката на междублоковите кабели. Както вече казахме, повечето компоненти на системата (караоке, видеомагнитофон, отделен тунер) не изискват особено качествени кабели, и за това може и е необходимо да се използват самоделни кабели. Изгодно ли е това? Разбира се. При това не само от финансова гледна точка, но даже и от гледна точка на качеството (!). Работата е там, че за използване на самоделните кабели се използват добри, (но доста евтини) професионални микрофонни или инструментални кабели (Proel, Canare, Tasker и така нататък- производителите на професионални кабели не са малко), които се продават във всеки магазин за професионално звукотехническо оборудване. И качеството на тези кабели обикновенно е на порядък по-високо от това на съвсем евтините „фабрични” кабели. Един метър от такъв професионален кабел струва около $1. Качествените куплунге RCA струват по $1-2 за брой (ще напомня, че са необходими 4 броя). Получава се, че хубав самоделен кабел с кабелите ще излезе към $5-10. При това по качество такъв кабел се равнява примерно на 30-доларов фабричен кабел или дори на по-скъп. Не забравяйте, че при готовия кабел вие плащате за кутия, реклама, работата на спойвача и на продавач-консултанта. Може ли да си направя добър кабел за CD-плеър? Много хора така и правят, но купуват вече по-качествени или инструментални кабели по $1.5-2 за метър и качествени куплунги по $2-3 за брой. Ако се използва качествен припой и всичко се направи грамотно, то такъв самоделен кабел може спокойно да конкурира по звук кабел "клас Hi-Fi" за $50-70 или по-скъп. Който не вярва в способността на кабелите да "звучат", със сигурност ще си запои кабела сам. А ако се съмнявате дали ще може купения кабел да „надсвири” самоделния, направете така: запойте (или помолете опитен човек да го направи) един кабел от хубав микрофонен кабел и качествени куплунги RCA, след това идете в кой да е голям салон или магазин за Hi-Fi и вземете под наем няколко подходящи по цена готови кабела от известни производители. В къщи сравнете звука, като включвате последователно към CD-плеъра ту готовите кабели, ту самоделния. В същност, най-добре ще бъде някой друг да превключва, за да се получи честно „сляпо” прослушване. Така ще изясните за себе си едновременно два въпроса:има ли изобщо разлика в звученето на кабелите, и ще разберете доколко е по-добър или по-лош самоделния кабел, имайки пред вид, че той е в пъти по-евтин от фабричния. Ако фабричните кабели „победят”, то поне можете да използвате вече направения кабел за включване на видеото. А ако победи самоделния-радвайте се. По този начин може да се спести от кабелите не една стотица долари, ако по звук самоделните кабели ви устройват. Вярвам, че кабела изменя звученето на системата, но не знам какъв да избера. Няма нищо по-просто. Идете в кой да е голям салон или магазин за Hi-Fi и вземете под наем няколко подходящи по цена готови кабела от известни производители и сравнете тяхното звучене на вашата система. Именно във вашата система и във вашата стая. Така ще имате по-точна представа за начина на звучене на всеки кабел. Мога ли сам да си направя „цифров” кабел? Да, ако става дума за "цифров" коаксиален кабел, тъй като направата на оптичен кабел в домашни условия отнема твърде много сили, а също и пари-много по-просто е да си купите готов. Виж, цифровия коаксиален кабел спокойно можете да си направите сами, особено ако вашата система се състои от елементи от ниската и средна категория. Струва си да се занимавате с правенето на "цифров" кабел и в случая, когато не горите от желание да харчите много пари да фабричен, знаейки със сигурност, че във вашия случай практически нищо няма да спечелите. И така, какви са изискванията към "цифровия коаксиален"? Първо, коаксиална конструкция, и второ-вълново съпротивление 75 ома. На тези изисквания отговаря...антенния кабел($0,8— 1,5 за метър). Да-да, именно качествения антенен кабел. Ако имате възможност да си купите качествен антенен или видео кабел (например, същия този Canare) на цена $0,8—3 за метър в магазина за профессионално оборудване, направете го, защото качеството на този кабел гарантирано е по-добро от продавания на пазара антенен, дори ако по думите на продавача той е много добър. Важно е да се запомни: ако не притежавате много скъпи компоненти, ако възнамерявате да правите кабел с не много голяма дължина (1-2 метра), то за влиянието на цифровия кабел върху звука можете въобще да забравите, тъй като даже самоделния „цифров коаксиален” (на снимката по-долу), сглобен от парче хубав антенен или видеокабел с два хубави куплунга RCA (такъв кабел заедно с куплунгите ще ви излезе $4-6), ще бъде не по-лош от кой да е фабричен цифров коаксиален кабел за десетки долари. Само дето няма да имате красива кутия и модни надписи на куплунгите и кабела. Впрочем, и самоделния може да изглежда добре. Свързване На схематичните изображения на апаратите няма видео входове и изходи, за да не отвличат вниманието,защото днес става дума само за свързването на аудиосигналите. Включване на DVD-плеъра към AV-ресивъра Тук всичко е доста просто. Целия звуков поток в цифров вид се предава по един единствен „цифров” кабел-оптичен или коаксиален електрически (изменя се само начина на предаване на сигнала, но същността остава една и съща- да се предаде цифровия поток от източника до декодера). За това цифровия изход на DVD-плеъра трябва да се съедини със съответния цифров вход с един единствен „цифров” кабел. Какъв точно вече казах по-горе. В този случай DVD-плеъра ще подава „суров” цифров поток, а "мозъкът" на ресивъра ще превръща този поток в многоканален звук или в стереозвук (в зависимост от формата изходния цифров поток и настройките на ресивъра). Ако вашия DVD-плеър е снабден с вграден декодер за многоканален звук, но представлява апарат от един клас (по отношение на цената) с АV-ресивъра, то няма никакъв смисъл да се използва вградения в DVD-плеъра декодер, тъй като декодера и ЦАП-овете (цифро-аналоговите преобразуватели) на ресивъра ще бъдат не по-лоши, но ще има по-широки възможности за настройка на звука спряма конкретното помещение, в което става прослушването. Какво прави на схемата още един плеър? Той представлява един от възможните варианти за разширяване на комплекса с цел подобряване на възпроизвеждането на музика. Не е тайна, че даже DVD-плеърите от среден клас (да не говорим за евтините модели) нямат кой знае какви способности по отношение на възпроизвеждането на музика, често отстъпвайки в това отношение дори на сравнително евтините стационарни CD плеъри. Също така не могат да се похвалят с хубави ЦАП-ове и много АV-ресивъри от среден клас ($500-600). За това много хора намират изход, като купуват съвсем приличен АV-ресивър с многоканален аналогов вход, освен това купуват съвсем евтин DVD-плеър само за киното (с ръка на сърцето можем да кажем, че DVD-плеър за $150-200 показва не много по-лоша картина от апарат за $400-600, особенно ако се гледа картината на телевизор с екран 21"-29"), тъй като с декодирането на многоканалния звук все едно ще се занимава ресивъра и значи от DVD плеъра се изисква само цифров аудиоизход и горе-долу прилично качество на картината. А спестените средства се използват за купуването на качествен (поне за $400-450) CD-плеър. В този случай собственика на системата получава и качествен звук при възпроизвеждане на музика, и съвсем не лошо кино. И така, купеният CD-плеър се включва не към входа "CD" на ресивъра, както може да се помисли, а именно към многоканалния аналогов вход. Защо? Погледнете, ако обичате, схемата: Ако се вгледаме в схемата, ще видим два възможни пътя на аналоговия сигнал вътре в ресивъра (от аналоговите входове до усилвателя). Горната половина на графиката показва пътя на сигнала, постъпващ от кой да е аналогов вход, като например TAPE, AUX, CD и т.н. В този случай аналоговия сигнал се превръща в цифров (АЦП — аналого-цифрово преобразуване), и след това с вече цифровия сигнал работи DSP-процесора, който "по желание на клиента" може да разложи изходния сигнал на многоканален (да кажем, по алгоритъма на Dolby Pro Logic II), да отдели ниските честоти, за да ги подаде на събуфера, да обработи звука с евалайзер или с една от настройките на пространствените режими. След тези манипулации сигнала отново се превръща в аналогов (ЦАП—цифро-аналогово преобразуване) и чак след това се подава на усилвателя. Но проблема е в това, че „слабото звено” в тази верига е не толкова ЦАП, колкото АЦП, който, разбира се, определа „тавана” на качеството на звука. А в ресивърите обикновенно се поставя доста посредствен ЦАП, макар, че той е напълно достатъчен за цифровизирането на аудиосигнала от видеомагнитофона, тунера или караоке. Но ако вие включите добър CD-плеър, веднага ще чуете, че звукът от вашия добър CD-плеър е станал „евтин” и „беден”. За да се използва потенциала на вашия CD-плеър, той трябва да се включи точно към фронталните канали на многоканалния вход. Това е така, защото само сигнала от многоканалния вход не се подлага на гибелната за качеството процедура АЦП > DSP > ЦАП (долната половина на схемата). Тоест, сигнала от многоканалния аналогов вход отива направо в предусилвателя, и от там-в усилвателя на мощност. По този принцип работят почти всички съвременни АV-ресивъри. Много лесно може да се провери „честността” на многоканалния вход на ресивъра: на сигнала, постъпващ на многоканалния вход не трябва да влияят никакви регулировки на звука (еквалайзер, пространствени режими на звучене, регулатор ниски-високи, освен ако този регулатор не е аналогов с изведени механични копчета на предния панел)-трябва да работи само регулатора на усилване. Ако е така, всичко е наред. По-висок клас Ако имате доста сериозен ресивър и качествен DVD-плеър с възможност за възпроизвеждане DVD-Audio и/или SACD дискове, то отделен CD-плеър най вероятно няма да ви трябва. Свързването на компонентите в този случай става така: за киното ще остане цифровото включване (с коаксиален или оптичен кабел-не е толкова важно), а за DVD-A/SACD дискове трябва да се възползваме от аналоговия, като съединим 6-каналния изход на декодера на DVD-плеъра с многоканалния вход на ресивъра с три двойки прилични междублокови кабели, тъй като в този случай ЦАП-овете на плеъра сигурна ще бъдат по-качествени от тези на ресивъра, а освен това, ресивърът просто няма да „разбере” по цифра потокът нито на DVD-A (това го могат само най-новите и скъпи модели), нито, още повече, SACD (Super Audio CD). Така, че смело ще използваме двата типа включване. Останалите компоненти (караоке, видеомагнитофон, касетен дек и така нататък) включваме към свободните аналогови входове на ресивъра. Качеството на звука на тези аппарати практически няма да пострада на слух от вътрешните процеси, протичащи в ресивъра. Често задаван въпрос по темата: Ако цифровите входове на ресивъра са надписани е ясно, но често те се означават просто като "вход 1", "вход 2"—тогава какво да правим? На повечето съвременни ресивъри цифровите входове са конфигурируеми. Това означава, че в менюто на ресивъра вие можете да асоциирате някой цифров вход с положението на превключвателя на входовете. Тоест, вие можете да направите така, че например, при включването на входа "DVD" на ресивъра, сигналът се взема от електрическия цифров вход №2, а, например, при включване на входа SAT (от англ. Satelite — спътник) — от оптичния №1. За наличието на подобна возможност проверете в инструкцията към ресивъра. Включване на активен събуфер Тук всичко е просто. Търсете на ресивъре изхода от предусилвателя за събуфера, който обикновено се нарича SUB OUT или нещо такова, и включете единия край на кабела "1 RCA—1 RCA" към този изход, а другия към съответния вход на събуфера. Ако събуфера има стерео вход, то кабела се включва в гнездото на левия канал, който обикновено е моно вход. Често задавани въпроси по темата: Ако ресивъра има два изхода за събуфер, то към кой от тях да включем кабела? Все едно. Тези изходи са равнозначни. Просто за голми помещения често са необходими два събуфера, и за да не се натоварват купувачите с търсене на преходници и разклонители, производителите често поставят на мощните ресивъри от висок клас сдвоен изход за събуфер—по едно гнездо за всеки. Мога ли да накарам моя събуфер да звучималко по-силно? Ако сте използвали включването, описано на схемата по-горе, макар, че вашия събуфер има стереовход, можете да поставите Y-разклонител между събуферния кабел и входовете на събуфера (на долната фотография е показан най-ефтиния разклонител за $1, макар, че има и по-скъпи. Но, да си признаем, при дължина на проводниците на разклонителя 10-12 см, неговото качество едва ли ще повлияе на звука на събуфера . В този случай схемата на включване ще изглежда така:
Кабел за събуфера По конструкция самият кабел по нищо не се различава от междублоковия-това е обикновен екраниран кабел с куплунги RCA на краищата. А колко качествентрябва да бъде кабела за събуфера? Никакви особени изисквания не се предявяват към събуферния кабел, освен общите за конструкцията (екраниран аудиокабел с куплунги RCA на краищата), за това едва ли ще чуете разлика между фабричен 5 метров кабел за $30 и за $150, даже ако имате събуфер за $1000, добро помещение за прослушване и добър слух. Разбира се, качеството на кабела има значение, ако дължината му е повече от 5 метра-в такъв случай е по-добре да се вземе кабел с добра екранировка, за да не издава събуфера тихо фоново бучене поради смущенията от мрежата, които ще „хваща” лошо екранирания кабел. Може ли да си направим сами кабел за с ъбуфера? Не може, а трябва! Кабелът за събуфер е точно този случай, когато готов се купува извънредно рядко, защото разстоянието от събуфера до ресивъра във всеки конкретен случай е различно, а на никой не му се гледа провиснал или прекалено опънат кабел. Точно за това отиваме в най-близкия магазин за професионално звуково оборудване и купуваме от там качествен микрофонен или инструментален кабел по $1-1.5 за метър (съвсем не е задължително да бъде Proel, просто в момента на писането на статията нямах под ръка друг кабел за снимка).

Освен това трябва да се купят два куплунга RCA с метални корпуси и позлатени контакти. И не е толкова важно дали ще са менте или фирмени, купени от скъп магазин. На снимката по-долу са показани четири RCA, два от които са купени на радиопазара, а двата са фирмени. Познайте кой какъв е :-) Отдолу нагоре: "менте", "фирмен", "менте", "фирмен". Разлика в качеството почти няма (това се отнася за евтините RCA по $1-2, каквито ни трябват в дадения случай), защото често всичите се превят в едни и същи заводи. В резултат, готовия кабел за събуфер ще ви струва около $7-9 за 5-метров образец, плюс $1-2 за разклонител (разбира се, ако такъв ви потрябва). Що-годе приличен готов (с куплунгите) събуферен кабел ще ви струва няколко десетки долара, като при това няма да е по-добър, а може и да е по-лош. В нашия край няма магазини за професионално звуково оборудване-има ли алтернатива на професионалните микрофонен или инструментален кабели? Разбира се. За събуферен кабел спокойно може да се използва добър антенен кабел. Съдете сами-той отговаря на всичките немногочислени изисквания, включително и качествената екранировка. Продължението следва....





Тази статия идва от bgaudio.org
http://www.bgaudio.org

URL на тази публикация е:
http://www.bgaudio.org/modules.php?name=News&file=article&sid=18