Стаята за слушане, за какво ни е тя?
Дата: Tuesday, August 17 @ 12:53:21 UTC Тема: Акустика
Стаята за слушане е стая, в която слушате музика – или е стая, която
слуша музика? Всъщност това е стая, която свири музиката, която вие
слушате...
Стаята за слушане е стая, в която слушате музика – или е стая, която
слуша музика? Всъщност това е стая, която свири музиката, която вие
слушате...
Основно имаме две страни на проблема, и е необходимо да изясним от коя
страна на барикадата искате да бъдете. Съществуват два основни типа на
слушане, като единият е наречен “пасивно слушане”, а другият “активно
слушане”. Пасивното слушане понякога е определяно като “фоново
слушане”. Може би трябва да го наречем “чуване”, тъй като индивидът не
слуша активно.
Системата за пасивно слушане може да бъде всичко от радио-часовник до
сравнително добра домашна звукова система, която незабележимо се слива
с интериора и целта и е да изпълва стаята с музика, на която можем да
се наслаждаваме всяко място в стаята.
(Всички започваме като пасивни
слушатели, с колони завряни някъде в ъгъла, нали?)
Стилът на активно слушане, превръща стереоуредбата в централно място в
стаята, посветена единствено на тази цел. Този стил позволява
постигането на много по висока детайлност при възпроизвеждане, и ако
стерео звуковото поле вече го възприемаме като триизмерно, вместо
двумерно, то насладата от слушането може вече да се превърне направо в
свещено изживяване.
Ако имате специално прeдназначена стая за слушане, свободата да
избирате мястото, на което е разположен говорителят, позволява
провеждането на “научен експеримент” - до колко може да се постигне
детайлност?
Да предположим, че имаме 2 стаи за слушане, едната е празна, без мебели
а само със стерео система, а пък другата е (обикновено) всекидневната
стая, с озвучителни тела, разположени на рафтовете на “секцията” или
някъде покрай стените. И да, сигурен съм, че един супер инелигентен
тип, може да си мисли, че ще “натъкми” така нещата, че да комбинира
всекидневната стая и тази за слушане, без компромиси за качеството!
Равносметката е, че много хора купуват скъпи “хай-енд” компоненти и ги
инсталират (не е вярно, че не знаят че не е най-подходящото място) във
всекидневната и решават, че са аудиофили. След това си купуват и четат
хай-енд списания и започват да се чудят какво означава звукова картина
и многопластовост? Не казвам, че е тяхна собствена грешка, само дето
прекалено много хора прахосват твърде много пари, опитвайки се да
постигнат по-добър и дълбок образ на звуковата картина или изобщо
по-добър като цяло звук, а всъщност не осъзнават, че целта е
непостижима вървейки по този път.
Купуването на преоразмерени конектори и кабели за озвучителните тела с
размер на градински маркуч, когато всъщност акустиката на помещението е
лоша (стандартния случай), изобщо не е добра инвестиция. Ироничното е,
че подобренията от хай-енд кабелите и специалните настройки в голяма
степен се маскират от лошата акустика на помещението.
Разбира се съгласен съм, че всички сме наясно по въпроса, колко хора
биха отделили достатъчно голяма стая, за да е подходяща специално за
слушане?
Минал съм по този път, бил съм в това положение и преобладаващата част
от нас са все още там. По дяволите, какво може да се направи? Всичко
което можете да направите е WASP (Wilson Audio Setup Procedure) или
нещо подобно и да откриете тази вълшебна точка в стаята, където има
най-малко неприятни ефекти и да се примирите с резултата.
А да, щях да забравя... за онези 250 доларови акустични възглавници,
гоито можете да залепите на стените, или още по-добре, да наредите
вълшебни “тунинговащи уреди" (празни вази, хелмхолцови резонатори и
т.н.и т.н. – бел.пр.) – и самият факт че ги използвате, ще ви измъкне
от безизходицата (мислите си вие…).
Всъщност, чувал съм че ако боядисате компакт дисковете си зелени,
сложите емблема М&М на всяка от колоните, заврете си Бразилски
морков в задника, докато си посръбвате женшенов чай, вашата уредба ще
зазвучи както никога.
Хм. Добре ли беше като израз на свободата на словото? Както и да е,
мисълта ми е, че хай-енд стерео системата е проектирана и предназначена
да се разположи така, че озвучителните тела да се разположат симетрично
на необходимото разстояние от задните и страничните стени по простата
причина, да могат да възпроизведат пространството, дълбочината и фокуса
на живото изпълнение. Както виждате, НЕ ВИ Е НЕОБХОДИМА ХАЙ-ЕНД
АПАРАТУРА за да възпроизведете плоска-двумерна звукова картина.
Знаете ли, в далечното минало нямах представа какво означава “imaging”.
И изразът “sound stage” също ми беше непонятен. Израствайки като млад
момък, любимите ми места да поставям колоните бяха ДО стената и в
ъглите. Това даваше най-точен и стегнат бас. В тези дни звученето на
басите беше кажи-речи единственото очевидно нещо, което забелязвах като
разлика между различните системи – така си мислех. Невежеството ми не
беше свързано с малоумието, просто никога не бях заставал в
“стереозоната” (the “sweet spot”), където звукът е истински, 100 крачки
в дълбочина, двукратно по-широк от разстоянието между колоните и
напълно триизмерен. В деня в който това се случи, всичко се промени.
Преди този ден, четях за това явление до посиняване и не можех да
зацепя за какво става дума. Все още възприемам като вълшебство това, да
седна в специалното ми кресло с двата говорителя пред мен и да не чувам
нищо да излиза от тях... Звукът извира просто от въздуха от различни
точки, като че там наистина има музиканти!
ОК, достатъчно НАЧАЛНА ПОДГОТОВКА В 1-ви АУДИО КЛАС! Да преминем към
същественото. ( Разбирай, че всеки би могъл да чете тази статия, не само
инженери и аудиофили.)
За тези от вас, които са от едната страна на барикадата с
всекидневна/телевизионна/стая за слушане на едно място, това е краят на
статията. За останалите, прочетете по-надолу за да създадете собствено
аудио светилище.
Не е тайна за тези, които са се опитали да открият доброто звучене, че
идеалната стая за слушане трябва да бъде правоъгълна и достатъчно
голяма. Причината за големите размери, не е за да можете да раздалечите
достатъчно говорителите. Причината е, че ще има повече място между
озвучителните тела и отразяващите повърхности на стаята.
В малка стая, отражениата от стените ПРОМЕНЯТ звученето на говорителите
и то винаги в НЕГАТИВНА посока. В същото време размерите на стаята
играят ролята на гребеновиден филтър, който причинява промени в АЧХ,
които могат да достгнат 12 dB или повече, а също зони с различни АЧХ,
които можете да усетите само премествайки глава при слушане.
После се чудете защо уредбата не звучи два пъти по един и същ начин?
Точно заради тези зони в АЧХ, причинени от “гребеновидния
филтър”-“размерите на стаята”.
Ако имате специално предназначена стая за слушане, където стереозоната
е главната фокусна точка, е възможно да се преборите с неприятните
акустични явления, причинени от самата стая. Дори проблемните като
размери и пропорции стаи могат да бъдат значително подобрени в
акустично отношение, ако знаете какво правите и защо!
Бих си позволил да ви посъветвам, сериозно да обмислите посвещаването
на стая специално за тази цел, дори тя да е резервна спалня, гараж или
мазе. Да имате такава стая е очарователно колкото и да имате звукова
система, а наградата за тези, които наистина могат да слушат ще дойде
сама.
Нека да си признаем, повечето места за слушане в едно жилище са
долнокачествени. Бих казал, че 75 % или повече са просто ужасни.
Повечето изложбени аудиозали не са по-добри. CES или търговските аудио
изложения са още по-зле. Тогава къде бихте открили еталон, даващ ви
вярна представа, какво е добре звучащо помещение! Докато не осъзнаете
наистина, доколко положително ще се отрази на вашата аудио апаратура
по-добро помещение, е безсмислено да харчите пари за акустична
обработка на вашата стая. Към всичко това добавете сложността на
акустичната обработка на стаята, сравнена с покупката на екзотичен
захранващ кабел…е тогава не е чудно, че прахосваме пари за захранващи
кабели.
Стив Декарт
|
|