Стаята за слушане, за какво ни е тя?
Дата: Tuesday, August 17 @ 12:53:21 UTC
Тема: Акустика


Стаята за слушане е стая, в която слушате музика – или е стая, която слуша музика? Всъщност това е стая, която свири музиката, която вие слушате...

Стаята за слушане е стая, в която слушате музика – или е стая, която слуша музика? Всъщност това е стая, която свири музиката, която вие слушате...
Основно имаме две страни на проблема, и е необходимо да изясним от коя страна на барикадата искате да бъдете. Съществуват два основни типа на слушане, като единият е наречен “пасивно слушане”, а другият “активно слушане”. Пасивното слушане понякога е определяно като “фоново слушане”. Може би трябва да го наречем “чуване”, тъй като индивидът не слуша активно.
Системата за пасивно слушане може да бъде всичко от радио-часовник до сравнително добра домашна звукова система, която незабележимо се слива с интериора и целта и е да изпълва стаята с музика, на която можем да се наслаждаваме всяко място в стаята.
(Всички започваме като пасивни слушатели, с колони завряни някъде в ъгъла, нали?)
Стилът на активно слушане, превръща стереоуредбата в централно място в стаята, посветена единствено на тази цел. Този стил позволява постигането на много по висока детайлност при възпроизвеждане, и ако стерео звуковото поле вече го възприемаме като триизмерно, вместо двумерно, то насладата от слушането може вече да се превърне направо в свещено изживяване.

Ако имате специално прeдназначена стая за слушане, свободата да избирате мястото, на което е разположен говорителят, позволява провеждането на “научен експеримент” - до колко може да се постигне детайлност?

Да предположим, че имаме 2 стаи за слушане, едната е празна, без мебели а само със стерео система, а пък другата е (обикновено) всекидневната стая, с озвучителни тела, разположени на рафтовете на “секцията” или някъде покрай стените. И да, сигурен съм, че един супер инелигентен тип, може да си мисли, че ще “натъкми” така нещата, че да комбинира всекидневната стая и тази за слушане, без компромиси за качеството!

Равносметката е, че много хора купуват скъпи “хай-енд” компоненти и ги инсталират (не е вярно, че не знаят че не е най-подходящото място) във всекидневната и решават, че са аудиофили. След това си купуват и четат хай-енд списания и започват да се чудят какво означава звукова картина и многопластовост? Не казвам, че е тяхна собствена грешка, само дето прекалено много хора прахосват твърде много пари, опитвайки се да постигнат по-добър и дълбок образ на звуковата картина или изобщо по-добър като цяло звук, а всъщност не осъзнават, че целта е непостижима вървейки по този път.

Купуването на преоразмерени конектори и кабели за озвучителните тела с размер на градински маркуч, когато всъщност акустиката на помещението е лоша (стандартния случай), изобщо не е добра инвестиция. Ироничното е, че подобренията от хай-енд кабелите и специалните настройки в голяма степен се маскират от лошата акустика на помещението.

Разбира се съгласен съм, че всички сме наясно по въпроса, колко хора биха отделили достатъчно голяма стая, за да е подходяща специално за слушане?
Минал съм по този път, бил съм в това положение и преобладаващата част от нас са все още там. По дяволите, какво може да се направи? Всичко което можете да направите е WASP (Wilson Audio Setup Procedure) или нещо подобно и да откриете тази вълшебна точка в стаята, където има най-малко неприятни ефекти и да се примирите с резултата.

А да, щях да забравя... за онези 250 доларови акустични възглавници, гоито можете да залепите на стените, или още по-добре, да наредите вълшебни “тунинговащи уреди" (празни вази, хелмхолцови резонатори и т.н.и т.н. – бел.пр.) – и самият факт че ги използвате, ще ви измъкне от безизходицата (мислите си вие…).
Всъщност, чувал съм че ако боядисате компакт дисковете си зелени, сложите емблема М&М на всяка от колоните, заврете си Бразилски морков в задника, докато си посръбвате женшенов чай, вашата уредба ще зазвучи както никога.

Хм. Добре ли беше като израз на свободата на словото? Както и да е, мисълта ми е, че хай-енд стерео системата е проектирана и предназначена да се разположи така, че озвучителните тела да се разположат симетрично на необходимото разстояние от задните и страничните стени по простата причина, да могат да възпроизведат пространството, дълбочината и фокуса на живото изпълнение. Както виждате, НЕ ВИ Е НЕОБХОДИМА ХАЙ-ЕНД АПАРАТУРА за да възпроизведете плоска-двумерна звукова картина.

Знаете ли, в далечното минало нямах представа какво означава “imaging”. И изразът “sound stage” също ми беше непонятен. Израствайки като млад момък, любимите ми места да поставям колоните бяха ДО стената и в ъглите. Това даваше най-точен и стегнат бас. В тези дни звученето на басите беше кажи-речи единственото очевидно нещо, което забелязвах като разлика между различните системи – така си мислех. Невежеството ми не беше свързано с малоумието, просто никога не бях заставал в “стереозоната” (the “sweet spot”), където звукът е истински, 100 крачки в дълбочина, двукратно по-широк от разстоянието между колоните и напълно триизмерен. В деня в който това се случи, всичко се промени. Преди този ден, четях за това явление до посиняване и не можех да зацепя за какво става дума. Все още възприемам като вълшебство това, да седна в специалното ми кресло с двата говорителя пред мен и да не чувам нищо да излиза от тях... Звукът извира просто от въздуха от различни точки, като че там наистина има музиканти!

ОК, достатъчно НАЧАЛНА ПОДГОТОВКА В 1-ви АУДИО КЛАС! Да преминем към същественото. ( Разбирай, че всеки би могъл да чете тази статия, не само инженери и аудиофили.)

За тези от вас, които са от едната страна на барикадата с всекидневна/телевизионна/стая за слушане на едно място, това е краят на статията. За останалите, прочетете по-надолу за да създадете собствено аудио светилище.

Не е тайна за тези, които са се опитали да открият доброто звучене, че идеалната стая за слушане трябва да бъде правоъгълна и достатъчно голяма. Причината за големите размери, не е за да можете да раздалечите достатъчно говорителите. Причината е, че ще има повече място между озвучителните тела и отразяващите повърхности на стаята.

В малка стая, отражениата от стените ПРОМЕНЯТ звученето на говорителите и то винаги в НЕГАТИВНА посока. В същото време размерите на стаята играят ролята на гребеновиден филтър, който причинява промени в АЧХ, които могат да достгнат 12 dB или повече, а също зони с различни АЧХ, които можете да усетите само премествайки глава при слушане.
После се чудете защо уредбата не звучи два пъти по един и същ начин? Точно заради тези зони в АЧХ, причинени от “гребеновидния филтър”-“размерите на стаята”.

Ако имате специално предназначена стая за слушане, където стереозоната е главната фокусна точка, е възможно да се преборите с неприятните акустични явления, причинени от самата стая. Дори проблемните като размери и пропорции стаи могат да бъдат значително подобрени в акустично отношение, ако знаете какво правите и защо!

Бих си позволил да ви посъветвам, сериозно да обмислите посвещаването на стая специално за тази цел, дори тя да е резервна спалня, гараж или мазе. Да имате такава стая е очарователно колкото и да имате звукова система, а наградата за тези, които наистина могат да слушат ще дойде сама.

Нека да си признаем, повечето места за слушане в едно жилище са долнокачествени. Бих казал, че 75 % или повече са просто ужасни. Повечето изложбени аудиозали не са по-добри. CES или търговските аудио изложения са още по-зле. Тогава къде бихте открили еталон, даващ ви вярна представа, какво е добре звучащо помещение! Докато не осъзнаете наистина, доколко положително ще се отрази на вашата аудио апаратура по-добро помещение, е безсмислено да харчите пари за акустична обработка на вашата стая. Към всичко това добавете сложността на акустичната обработка на стаята, сравнена с покупката на екзотичен захранващ кабел…е тогава не е чудно, че прахосваме пари за захранващи кабели.

Стив Декарт







Тази статия идва от bgaudio.org
http://www.bgaudio.org

URL на тази публикация е:
http://www.bgaudio.org/modules.php?name=News&file=article&sid=20