bgaudio.org - ЗВУКОВОТО ИЗРАВНЯВАНЕ И ВРЪЗКАТА МУ С НАЧИНА ПО КОЙТО ВЪЗПРИЕМАМЕ ЗВУКА

Част IV ИЗКРИВЯВАНИЯТА НА НЕИЗРАВНЕНИТЕ ЗАПИСИ ФАЛШИФИЦИРАТ ЕМОЦИОНАЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ

Звукът е най-важното самостоятелно въздействие в нашият живот. Слухът е доминантният от двете по-висши сетива, т.е., когато е комбиниран със зрение, той определя качеството на усещането: апотеозисът в един уестърн, когато героите яздят на залез в блясъка на славата си би било много мрачно и печално, ако беше съпроводено от погребален марш, сатирично ако беше съпроводено от полка, тъжно в съпровод на някаква елегия и т.н.

Трудно може да се намери сфера от живота без присъствие на звукозаписи. Съвременните изкуства, дори живите изпълнения вече силно зависят от звукозаписа и възпроизвеждането; в промишлеността се използва фонова музика за да се стимулира производството и моралът; институции като болници използват фонова музика с терапевтична цел и т.н.

Обаче огромна част от музиката е изкривена не само при изравняването но и в емоционалното си съдържание.
Всички звуци съдържат основен звук –- фундамент, нотата която всъщност звучи, пее се или се изговаря – и съчувствено вибриращи обертонове и субтонове, които наред с останалите качества (интензивност, фокус и т.н.), дават на звука специфичен характер.

При нормални обстоятелства нашият слух съзнателно регистрира само фундаментите. Ако съзнателно чуваме обертоновете, те са прекалено силни. Това е в сила както за живо изпълнение, така и за репродуцирана музика. За първото причината е прекалено ярката акустика на залата, докато за второто и звуковъзпроизвеждането и акустиката на помещението повдигат и засилват тези честоти.

Новите технологии, позволяващи анализ на съдържанието и баланса на честоти р „реално време” (в момента на звученето), показват че обертоновете на повечето звуци имат пикове (най силни са) на приблизително същите честоти, при които нашият слух е най-чувствителен.

Както вече бе споменато, звуците възпроизведени от високоговорител, които вече включват обертонове от оригиналния източник на звук, произвеждат свой собствен набор от обертонове. По този начин се получава „изпъкване”, маса от обертонове на тези същите честоти, които чуваме най-силно. Тези честоти, особено между 2000 и 4000 херца, причиняват най-силни физиологически реакции у нас, основно от типа на физическа напрегнатост. (Това обяснява защо жените, които са по-чувствителни към високи честоти от мъжете, често се оплакват, че силно записана музика им причинява нервност и раздразнение.)

С неизравнени записи, неестествено подчертаните честоти между 2000 и 4000 херца стимулират физиологичното напрежение и други телесни и психически реакции у слушателя, което понижава начина по който той възприема емоционалното съдържание на звуковия материал. Така той чува емоционалното съдържание на оригинала, комбинирано с фалшифицираното такова от реакциите на собственото му тяло към дразнението, причинено от тези честотни пикове. Той буквално чува и чувства комбинацията от емоционалното съдържанието на оригинала и собственото му несвързано и твърде различно емоционално съдържание от телесни реакции към физическите дразнители. Ако той слуша музика, имаща бедно експресивно-емоционално съдържание, или няма да изпита емоции изобщо или ще изпита твърде различни, недодялани (по-малко рафинирани) емоции, носещи прилики с оригинала, но всъщност твърде различни.

Изравняването елиминира този проблем защото възстановяването на честотният баланс и съдържание на оригинала отстранява дразнещите пикове.

Следва продължение...