Ether от... ЕtherAudio-България
Дата: Monday, October 10 @ 14:56:42 UTC
Тема: Озвучителни тела


Едно кратко пояснение за предубедените - не ми плащат за публикуването на тоя материал, нито пък ми дават даром говорители :-D

Ако показвам открито предпочитанията си, то това е продиктувано от многобройните "фалстартове", които съм направил, докато стигна дотук. Искам да ви ги спестя...

Статията е публикувана за пръв път в списание Хай-Фи на издателска къща Вирус.

Драйверите на Lowther имат митична слава сред някои хора и повечето техни притежатели са убедени, че няма нищо по-добро. А дали това е така...?

Днес всяка една уважаваща себе си фирма за високоговорители има поне един широколентов драйвер в листата си. Цените варират от няколко десетки долара до 1300$ за PM-4 на Lowther.

Какво толкова има в един full range говорител, че го прави предпочитан за висококачествено възпроизвеждане на музика?

Защо усилвателя трябва да е еднотактен лампов?

В този материал ще се опитам да ви отговоря на тези въпроси, както и да ви запозная с една българска разработка на такъв говорител, която аз спокойно мога да поставя наравно с легендата Lowther.

Голямото преимущество на еднотактните лампови усилватели си остава тяхната схемна простота, липсата на обратни връзки, както и използването на високолинейни усилвателни елементи – електровакуумни триоди.
Мощностите варират от 1 до около 20-30 вата. За хората свикнали да слушат транзисторни мощности от порядъка на 100-на и повече вата това ще прозвучи смешно...
ОК, нека се посмеем заедно ...

Едно елементарно сравнение: 1 ват усилвател с говорител имащ чувствителност 96дБ/ват/метър създава именно такова звуково налягане налягане на един метър от акустичния излъчвател. Всяко удвояване на мощността води до увеличаване на налягането с 3дБ. За да се създаде същото налягане с говорител имащ чувствителност 87дБ – само с 9дБ по малко – такава, каквато е на повечето многолентови системи, вече ще са необходими не един а 8 вата...
Сами можете да си направите сметката колко силно би звучала една такава комбинация – лампов усилвател 7-8 вата и широколентов драйвер с чувствителност 96-98дБ.

При такава чуствителност, съчетана с висока детайлност на усилвателя може да се чуе шумоленето на нотните листа на партитурите и това че зад стените на концертната зала вали дъжд...
Всъщност голямата чувствителност не е единственото преимущество на широколентовите системи...
Липсват фазови закъснения, породени от разликите в конструкциите на говорителите за всеки диапазон, използвани при многолентовите системи.
Човешкото ухо с всичките си недостатъци е способно безпогрешно да определи, че звукът не идва от едно а от няколко места...
Най дразнещо е усещането, че има нещо мътно и “хриптящо” именно в областта, където двата говорителя - примерно в една двулентова колона си поделят музикалния сигнал – честотата на среза за нискочестотния и високочестотния драйвер. Решения от рода на филтри с по малка стръмност, съчетани с говорители с подходящ честотен диапазон обикновено решават само частично проблема.

Говорителят, за който ще си говорим е конструиран и произведен от мои приятели тук, в България и е с параметри и звучене (за мен) съпоставими с тия на Lowther. Да, точно на Lowther!

За разработката му са пожертвани десетина години къртовски труд и ... близо седемцифрено число във вид на финикийски знаци...

Говорителят е 8 инчов – наложил се стандарт за широколентовите драйвери от висок клас и е с много добра чувствителност – около 98-100дБ/ват/метър, магнитната система е кобалтова, като при нея е оптимизиран (не увеличаван до безкрай!) магнитният поток в работната въздушна междина с цел получаване въпросното звуково налягане, съчетано с много добрата детайлност и кратки преходни процеси. Използвани са много други “хитринки”, някои от които са оригинални, т.е. авторски за постигането на въпросните параметри.

Като собственик на чифт такива говорители мога да споделя своето субективна оценка за тях.
Предвид на това, че през ръцете и ушите ми са минали доволно много качествени (и некачествени) full range драйвери, първото, което е “ушевадно” е че говорителят има бас!!!

Поставен в какъвто и да е обем, той има осезателно присъстващи ниски честоти. За разлика от повечето други, които изискват поставянето им в точно определен обем или монтирането им в рупори.
Пак за разлика от повечето други такива, той е изключително линеен - при него липсва характерното “разкрещяване” в областта 3-5КХц, получено в резултат на повдигането на амплитудно – честотната характеристика и нивото на хармоничните в точно този честотен диапазон – нещо характерно за много широколентови драйвери дори и от реномирани производители.
И още един път - той има високи... не “бръснарски ножчета”, не “тенекии” и не “пясък”, а ясни и естествени високи!
Показателен тест за мене е възпроизвеждането на звука от райд – чинел. Повечето говорители (и усилватели) издъхват именно там. Поради големите си размери, въпросната “тава” има много голям спектър и голяма звукова енергия, която генерално обърква повечето аудио системи.
Ходил по много концерти и слушал на живо разнообразна музика, аз винаги съм се дразнил от неспособността на повечето съвременни системи да възпроизведат реално това, което е в концертната зала.
За пръв път бях удовлетворен от възможността да слушам истинско пиано и да слушам естествени вокали. Чак сега разбрах какво е искал да постигне този, който е миксирал записа – човека, когото винаги съм подозирал в непрофесионализъм.

Високата чувствителност, съчетана със звукова мощност от 30 вата (дълговременна, а не пикова) и естественото му звучене, безкомпромисно по отношение на качеството, ме накараха да зарежа всички свои досегашни проекти и да се ориентирам в посока конструиране на рупори... именно с тоя говорител.





Тази статия идва от bgaudio.org
http://www.bgaudio.org

URL на тази публикация е:
http://www.bgaudio.org/modules.php?name=News&file=article&sid=73