Bulgarian Audiophile Society
Добре дошъл, непознат! Можеш да се регистрираш безплатно тук!
Имай предвид, че този форум не е за начинаещи!


Навигация
·Начало
·Форуми
·Публикувай статия
·Моят акаунт
·Upload
·Download
·Архив
·Връзки
·Класация
·Теми
·Gallery Галерия
·Нова Галерия
·Конвертор на кирилица
 
Реклама


Онлайн магазин
 
Галерия
·Галерия
·Енциклопедия
·Пропаганда
 
Реклама от Google
 
Login
Псевдоним

Парола

Не сте се регистрирали?
Можете да направите това от тук . След като се регистрирате, получавате няколко предимства - можете да променяте изгледа, да конфигурирате коментарите и публикувате съобщения със Вашето име
 
Forums

 Форума на БГАУДИО се премести на нов адрес.
 Форума на БГАУДИО се премести на нов адрес.
 продавам CD Philips CDC 745 за 40 лева
 Philips CD960
 Продавам две 6" ви басчета
 Продавам дек Technics RS-BX404
 Продавам тунер Technics ST-G460
 Как го прави Олег Рулит
 Продавам транзисторен ресивър JVC за 140 лева
 Купувам лампомер TESLA BM215A
 Продавам усилвател със субуфер 8" Megavox
 Пусни своя глас!Бъди пич!Бъди Българин!
 разпродажба 12",15",18" говорители
 Използване на 24 битов сигнал в SpectraLab
 Търся Fostex fe 126
 Китосване или рязане ?
 МОЯТ ПОСЛЕДЕН ЛАМПОВ УСИЛВАТЕЛ
 Продавам активен суб Harman/Kardon с дефект
 Пустите му АМЕРИКАНЦИ
 Подкрепете и този форум...

bgaudio.org Forums

 
 
Лампови Усилватели Моят “бюджетен” Лофтин-Уайт
Публикувано отSatan Време: Saturday, October 16 @ 21:29:13 UTC
Със Съдействието на Satan

Превод на статията "Мой "бюджетний" Лофтин-Уайт" на В.Брусникин.
Прост и евтин лампов усилвател с не лоши параметри.

МОЯТ “БЮДЖЕТЕН” ЛОФТИН-УАЙТ Предлагам на вашето внимание конструкцията на еднотактен лампов усилвател, построен на триоди. Неговото звучене се отличава с добра музикалност, независимо от простотата (а в много случаи благодарение на нея). Усилвателят може да бъде препоръчан като първи опит, на тези които се интересуват от “ламповият” звук, но не могат да отделят много средства. Конструкцията на изделието спада към така наречената схема Loftin-White [1] – двустъпален усилвател с пряка връзка. Липсата на разделителен кондензатор (или трансформатор) оказва положително влияние върху линейността, широколентността и фазовата характеристика на усилвателя. [2]. Чувствителността му е около 1 V, което е напълно достатъчно за повечето CD плейъри – най-масовите източници в днешно време. Забележимо на слух ограничение на сигнала се появява при ниво на изходната мощност от порядъка на 7 W, но то е толкова леко, че е необходимо съвсем леко намаляване на силата на звука за да продължим слушането. При мощност около 4 W коефициента на нелинейни изкривявания е не повече от 0,4 %, а при 1 W – 0,1 %.
В първия каскад работи един от триодите на ампата 6Н8С. Тя е избрана след множество прослушвания в тази схема, при няколко типа различни режими, и има, по мнението (ушите?) на автора, няколко качества. Звуковата й сигнатура се отличава с стественост, а постройката на стереопанорамата с точност и дълбочина. Ако усилвателя се сглобява като отделни моно блокове е по-разумно да се използват единичните триоди 6С2С, като резултатите с тях са дори по-добри. Могат да бъдат ползвани също и 6С5 (6С5С). Възможно е да ви хареса звука на лампата 6Н1П, която също работи добре в тази схема, но авторът счита, че в случая звучи малко рязко. Катодният резистор не е шунтиран с кондензатор и е с малко съпротивление, което създава местна обратна връзка с лиенализиращо действие. Освен това липсата на кондензатор елиминира проблема с влиянието му над звука, което почти никога не е положително.
За изходният каскад, също след различни проби беше избрана лампата EL34 в триодно свързване. Постарайте се да я намерите, тя ще ви зарадва с пъргав бас и хармоничен тонален баланс – прекрасен прибор! Съществуваше и слабо разпространен, роден (руски става дума) еквивалент 6П27С. Малко по-лошо звучат 6П3С (в този случай по-добре 6П3С-Е) и ГУ-50. Ако преизчислите изходния каскад, можете да използвате лампата 6Н5С (6Н13С) или включени паралелно по двойки EL84 (6П14П), 6П1П, 6П6С (всичките в триодно свързване), както и 6С19П. Накрая, за тези които разполагат със 6C33C или 6C41C могат да поекспериментират с тях като увеличат мощността на захранването и намалят анодното напрежение, но ако трябва да сме точни мощността на драйверното стъпало, не е достатъчна за да “разклати” тези лампи.
В схемата има съвсем малко количество елементи, но качеството им е много важно. Тук ще разкажем за някои “излишества” които са желателни за да може усилвателят да ви хареса дори и в минималният си вариант. Ще започнем с регулатора за силата на звука. Ако имате под ръка качествен дискретен превкючвател използвайте го, като сглобите L-аттенюатор [3]. На практика са достатъчни около 4-5 степени. Резисторите R2, R3, R4, R5 могат да бъдат тип МЛТ-2. R2 изпълнява защитна функция в случай на нарушавана на контакта между плъзгача и контактната повърхност на потенциометъра R1. Резисторът R6 може да бъде направен от четири МЛТ-2 в смесено свързване. Толерансът на всички резистори е 5 %. Добре е кондензатора в катодната верига на изходната лампа да бъде вносен от нашите (руските) стават К50-35. Но най-доброто решение е да се използват полипропиленови или хартиени (МБГЧ или МБГП) кондензатори с капацитет около 40-50 uF.
Изходният трансформатор е друга тема на разговор. Ако сте се ориентирали към самостоятелна изработка, трябва да изберете желязо със сечение около 10 cm2 (може би малко повече). Навива се секционирано – редувате 5 слоя от първичната (2600 навивки от проводник с диаметър 0,25 mm) и 4 слоя от вторичната (300 навивки, 0,6 mm). Направете отводи от 240-та и 270-та навивка за да можете да настроите усилвателя към съответната акустика. Авторът, харесва повече звученето на трансформаторите с ЕI сърцевина, но вие можете да пробвате и с лентова. От голямо значение е качеството на желязото, добре е да се използва сърцевина от какъвто и да е звуков трансформатор (кинотеатрална, лампова радиоапаратура и т.н.). Дебелината на немагнитната подложка е около 0,15 mm. Ако използвате кондензаторна хартия за изолация между слоевете, то по-добре пропийте сглобения трансформатор в парафин за да подобрите електрическата изолация и фиксацията на навивките.
Няколко думи за монтажа.Най-добре e всички съединения да са възможно най-къси. Влиянието над звука ще е на практика незабележимо, ако дължината на съединителните проводници е под 10 cm. Най-компактно монтирайте катодните вериги – всички маси в една точка, която трябва да се намира възможно най-близо до входния куплунг. Там трябва да запоите и общият проводник на анодното захранване.
Авторът се придържа към мнението, че за да се реализират приимуществата на еднотактното лампово стъпало в предаването на стереокартината е необходимо двата канала да се захранят от отделни трансформатори. Не икономисвайте средства и усилия за захранването! В краен случай използвайте един трансформатор, с достатъчен запас от мощност и отделни изправители. Разумно е да използвате отделен трансформатор за отоплението (например, фабричните ТН). Това ще опрости изготвянето на анодните трансформатори и ще реши проблема с подгряването на лампата, преди включването на анодното напрежение. Захранването на отоплението с прав ток е за предпочитане, поради намаленото ниво на фона и качественото звучене. Оптималният изправител за анодното захранване е двуполупериодния (не мостовия!). Тази схема гаси синфазните смущения от мрежата и по този начин усилвателят става много “тих”, без неприятният фон и пукане. Най-добре е да се използват силови диоди за ток над 5 А с голяма площ на кристала. При превключване, нормалните диоди генерират смущения със широк спектър, които влошават звука. Можете да се убедите сами! Дроселите са взети от лампови цветни телевизори, тип Др-5-0,08.
Можете да използвате кенотрони в захранването(5Ц3С пасват добре), хартиени кондензатори МБГЧ или КБГ-МН в съчетание с големи дросели – по 10-15 H. Ако не ви смущават размерите, това ще е наистина “безалтернативно” захранване, което можете да изпозвате и за в бъдеще, когато ще пожелаете да използвате “елитни” изходни лампи (6C4C, 300В и други). Като компромис шунтирайте кондезаторите С1, С2 и С4 (хубаво е ако бъдат вносни) с хартиеномаслени (МБГЧ, КБГ) и капацитет не по-малък от 10uF.
P.S. Поради многото молби публикуваме режимите на лампите в авторският вариант на усилвателя. VL1. 6Н8С, 6С2С, 6С5С, 6С5
Напрежение на анодното захранване 340 V
Напрежение анод-катод 92 V
Преднапрежение -2,2 V (при Rкатод = 390 ohm)
Аноден ток 5,6 mA VL2. EL34
Напрежение на анодното захранване 380 V
Напрежение анод-катод 245 V
Напрежение анод-земя 360 V
Пад върху катодния резистор -115 V
(Това не е преднапрежението на дадената лампа, то се задава от режима на първата лампа!)
Аноден ток 67 mA Стерео вариант с полупроводников изправител. Отделни моно блокове с кенотронно захранване. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!!! Не започвайте сглобяването на конструкцията ако нямате опит в работата с високоволтови вериги (до 1000 V). Безопасността преди всичко , спазвайте предпазните мерки, не се подлагаите на риск ! БИБЛИОГРАФИЯ. 1. Новата схема на Лофтин-Уайт. Радиофронт, №2, 1931 г. (1 , 2) 2. Б.Серов. Усилване без переходни капацитети. Радиофронт, №2, 1931 г. (1 , 2 , 3 , 4) 3. Еднотактен усилвател с пряка връзка Вестник А.Р.А, 2/1997. Преведено от: G.Marzio, C. Jelasi. Sound Practices, Sp.1994. 4. Триламповият усилвател на Губин. High End Review, юли/август 1996. (1 , 2) 5. А.Белканов. Сиди себе, регулируй... Вестник А.Р.А", 1/1996. (с) В.Брусникин, 2000 Превод: Тодор Гълъбов
ICQ: 20472040


"Моят “бюджетен” Лофтин-Уайт" | ВХОД | 7 коментари | Търсене в Дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не е позволено Коментари за Анонимни, моля регистрирайте се

Re: Моят “бюджетен” Лофтин-Уайт (Резултат: 1)
от Bojo Време: Monday, October 18 @ 19:53:17 UTC
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Браво! Това е фундаментална статия, която преди няколко години ме накара да се замисля на тема лампи, заедно с "От транзисторно към лампово звучена на Прибоя"



Няколко практически бележки (Резултат: 1)
от Rutcho Време: Monday, November 01 @ 18:04:01 UTC
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Статията е чудесна не толкова с предлагането на практическа схема, колкото с това, че дава много общи насоки за разработка на сибствено еднотактно стъпало.
Аз лично съм изпробвал конкретната схема и ми се ще да дам някои препоръки.
1. Изходният трансформатор е доста общо даден. Въпросния разчет е правен най-вероятно за съветската стомана Э310. В момента железните сърцевини, предлагани на нашия пазар са най-разнообразни и твърде ряко - с някакви зададени параметри, което доста усложнява работата.
2. Като крайна лампа горещо препоръчвам руската 6П3С . С нея изходната мощност ще бъде около 1,5W по-малка, но в сравнение с EL-34, производство на RFT, които са широко разпространени у нас има значително по-детайлен и топъл тон.
3. Изправителят е силно препоръчително да бъде с кенотрон. Все още се намират 5Ц4С.
4. Ако решим да ползваме изходни триоди, въпростата схема не е приложима, защото усилването няма да бъде достатъчно. В такъв случай ще трябва да се използват и двете секции на входния триод 6Н8С.
Успех на всички, които решат да пробват схемата!



Re: Моят “бюджетен” Лофтин-Уайт (Резултат: 1)
от Grabcho Време: Thursday, June 23 @ 23:28:39 UTC
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Удивен съм, че все още има фенове на добрите лампови усилватели, и не съвсем. Навремето вкъщи имахме руски, черно-бял, изцяло лампов телевизор. Когато го сменихме с по-нов цветен, транзисторен, останах неприятно изненадан от "сплескания" звук, който издаваше новият телевизор. Звукът от стария лампов телевизор бе така естествен и прозрачен! Много по-късно прочетох за т.н. "транзисторно звучене" и разбрах каква е работата. Това ме наведе на мисълта, че новите технологии не винаги са "по-добри" и нерядко водят със себе си и нови неприятни странични ефекти и недостатъци. В този ред на мисли, не съм изненадан от феновете на лампите. Още повече, наскоро гледах нови модели усилватели на реномирани фирми, направени от орехово дърво и злато и с електронни лампи на входовете.



лампов усилвател (Резултат: 1)
от 6vepsa Време: Tuesday, July 12 @ 05:23:21 UTC
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
винаги сам харесвал ламповите усилвателчета но са скъпи или няма такива лампи или и те са скапички и вапроса ми е такъв колко ще излезе да се направи някакъв малък от порядъка на 15-20 вата на канал и кой ще се навие да ми го направи и срещу какви парички.



Re: Моят “бюджетен” Лофтин-Уайт (Резултат: 1)
от boylera Време: Sunday, March 26 @ 21:41:12 UTC
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Mного добра схема! Поздравления, обаче изводите на 6н2с-то са объркани!



Re: Моят “бюджетен” Лофтин-Уайт (Резултат: 1)
от Bojo Време: Wednesday, October 04 @ 20:39:15 UTC
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Аз също макетирах тази схема и останах малко разочарован. Вариант с разделителен кондензатор, по-високо напрежение анод-катод на 6Н8С и ток 8-9мА, дава значително по-добър (за мене) звук. Ако разделителния кондензатор е хартиено-маслен (които дава мек, детайлен, но малко бавен звук) фиксираното преднапрежение балансира забавянето и в разултат се получава добра, детайлна и балансирана звукова картина. Лампите с които раполагам и са пробвани стъпалата са EL34 производствона RFT и JJ(Tesla). Но ако иската да чуете истинсики роял записан директно, в зала като Албъртхол горещо препоръчвам мощни триоди с пряко отопление.


muzica noua muzica noua
PHP-Nuke Copyright © 2005 by Francisco Burzi. This is free software, and you may redistribute it under the GPL. PHP-Nuke comes with absolutely no warranty, for details, see the license.
Генериране на страницата: 0.13 секунди