bgaudio.org - Кратка класификация на мембраните и гънките при басовите говорители

Не съм се сещал да направя класификация на басовите мембрани.
Нека опитам:

1. Хартиени, които според материала са:
- от чиста хартия
- от хартия с включвания от коприна, въглеродни или кевларови нишки
- от хартия с добавяне на минерални пълнители ( изоставена вече практика от 70-те за постигане на по-висок декремент на затихване)

Според покритието:
- без покритие
- импрегнирани
- с полимерно или въглеродно покритие
- метализирани (мале мила!)
Хартията е най-старият материал за изработка на мембрани. Според формата и обработката може да добие най-разнообразни свойства. В такъв слуай не може да се говори за "хартиен" звук. Най-предпочитан материал за изработка на широколентови говорители.
2. От полимерен лист:
- полипропиленови
- поливинилхлоридни
- с различни сключвания - въглерод, слюда
В по-голямата си част се използват за по-непретенциознои говорители. Разпространението си дължат на устойчивостта си на външни влияния (влага, прах). При добавяне на подходящи пълнители могат да се използват и в говорители от висок клас.
3. От полимерни или минерални нишки
- кевларови
Характерна за тях е изключителната здравина и лекота, а ако са с подходяща оплетка и промазване, напълно може да изчезнат нежеланите пикове в средночестотната област, което разширява обхвата им в двулентови тела. - въглеродни
Подобни са на кевларовите по свойства, басът е с отлични преходни характеристики. - стъклени
Евтиният заместител на кевлара, най-често са оцветени в жълто, поради което се бъркат с кевларови, качеството значително отстъпва на предишните два типа 4. Метални
- алуминий и сплавите му
- магнезий
- титан
Металните мамбрани като цяло имат значителна твърдост, говорителите с тях обикновено са с нисък собствен резонанс, но сравнително ниска чувствителност. В средночестотния диапазон имат един или повече силно изразени пикове, които задължително трябва да бъдат филтрирани. 5. Керамични
Доста скъпи мембрани, отличаващи се с перфектни импулсни характеристики, трептящи като бутало в целия си работен диапазон, трудни за изработка в по-големи размери (8" максимум)
6. Всякакви екзотики - дърво, минерали композити....
При гънките разнообразието е много голямо и трудно подлежи на класификация. Ще го направя съвсем общо: 1. Без отделна гънка
- гънката представлява гофриране на мембраната в периферията, за по-голяма еластичност често е промазано или с покритие. Използва се при най-старите говорители, а в момента - при музикантските среди. По принцип не се прилага при говорители с по-голям ход. 2. Текстилна гънка, най-често промазана
- с полукръгъл или гофриран профил - материал, който е доказал с времето отличните си качества както при басите, така и при качествените средночестотни говорители. 3. Плътни полимерни гънки, най-често с полукръгло сечение
- материалът е естествен или синтетичен каучук или други полимери, широко се използва във висококачествените баси, дава отлична линейност по периферията на говорителя, добър декремент на затихване. 4. Гънки от порести полимери
- използват се както от много евтини, така и от висок клас баси, отличават се с много висок декремент на затихване, но някои (особено при по-старите модели говорители) са склонни към бързо стареене и саморазпадане. 5. Всякакви екзотики
- фино обработена козя кожа, специален еластичен кевлар и какво ли още не...

Тема обсъждана във форума