bgaudio.org - Добър звук / лош звук

Good sound / Bad Sound - Feb 2006 by Steve Deckert http://www.decware.com/ По време на едно интервю със Сраджан Ибаин от 6-Moons , той спомена, че много музиканти имат сравнително евтини системи. Системи които по аудиофилските ни стандарти са най-много средно качествени. Неговото обяснение, беше че музикантите имат различна роля в музикалните си преживявания от останалите хора. Те имат нужда от посока или идея за музиката и успяват да пресъздадат останалото в ума си, което обяснява защо когато им бъде предложено висококачествена система те проявяват малко или никакъв интерес.

Идеята на всичко това е, че човек преминава от период на преоткриване на музиката, като дете и когато се превърне в сериозен аудиофил. Когато преминаваме от периода на откриване на музиката като малки, и вече като сериозни аудиофили способноста да я възприемаме, представяме и наслаждаваме (независимо от качеството и) - постепенно се заменя със скъпоструваща техника. Сраджан точно отбеляза, че опитите за заместване на тази ни способност не работят. Нещото което се случва обаче е, че ние като аудиофили упорито продължаваме да търсим желания ефект. Това е и причината поради която аудофилите постоянно сменят и усъвършенстват системите си в никога несвършващо търсене на съвършенството. Търсене на чуството което си спомняме от детсвото си или това което откриваме единстено на концертите на живо. Тези коментари показват ясно разликата между начина по който се слуша музика за удоволствие и когато слушаме за преглед (ревю на система). Това са две различни неща които никога не трябва да се застъпват. Предполага се че аудиофилите които се наслаждават на музиката всъщност се опитват да чуят и описанията които са прочели/чули от ревюта, статии и прегледи. Вярвам, че някои от нас могат да бъдат и двете неща, и че опита ни е научил да правим разлика между двете „дисциплини". След много години А/Б тестване на компоненти и кабели може да се развият нови нерво-връзки в мозъка, които да обработват и следят за аномалии по които да разпознаем кое не звучи по начина по който си го представяме. За да станете добър аудиофил не е нужно да имате невероятно прецизен слух. Тази постоянна подсъзнателна връзка която работи постояно във всеки един от вас не е съществувала когато сте били деца. Тази връзка постепено се е изградила с годините подсъзнателно програмиране когато сте били изложени на качествена музика.

Подозирам, че много аудиофили дори не подозират, че подобни логични връзки съществуват в мозъците им или пък, че те пречат на начина по който преживяват музиката и дори не знаят как съзнателно да я включват и изключват.

Една от причините живата музиката да бъде преживяване е защото вие физически се стремите към нея. Рядко ни се случва да присъстваме на концерт без да сме били поне поканени да отидем. Ако HI-Fi системите са предвидени да възпроизведат дори и само част от едно музикално събитие, то към слушането им трябва да се отнесете по същия начин. Приемето го като комбинация от планирани и очаквани музикални сесии с някакви спонтанни непринудени моменти. Колко добре сме си развили умението да употребяваме правилната страна на мозъка си когато слушаме музика на нашите системи зависи от нашия опит и личност. Може да бъде много трудно да изключим подсъзнателните връзки за да можем наистина да имаме едно от тези преживявания които оправдават всичките пари които сме похарчили и за да чуем.

Техниката която ползваме без съмнение ще се различават от човек до човек и е много по-малковажна от разбирането къде да си фокусираме вниманието докато слушаме музика.

Ритуала да се слуша високо качествена апаратура беше отчасти загубен когато CD плеъерите заместиха по-качествените грамофони и след това когато дистанционите бяха измислени. Споменавам клучовата дума РИТУАЛ за да подчертая че подготовката, нетърпението и очакването, три основни и важни части от всеки един ритуал, са компоненти нужни за удоволствието от музиката за разлика от слушането на апаратурата опитвайки се да я направите да звучи по-добре което много често се случва когато искате бърз резултат. Следват няколко идеи за това как да отворите вратите на музикалното удоволствие за себе си:

Отнасяйте се към всяка музикална сесия с уважението и разбирането, че вие не знаете дали ще имате страхотно преживяване или неприятно разочароващо такова.
Загрейте системата си за 10 – 20 минути преди да започнете да слушате. Това оставя мозъка и ушите ви да починат и започва очакването. Да не говорим че усилватела ви също ще има време да загрее.
Подмамвайте се като изберете по неагресивна музика, свиреща по тихо. Слушайте така поне 5-10 минути. Може да останете с нея и за цялата сесия. Никой не бърза за никъде.
В един момент си задайте въпроса дали е добре да продължите. Не би трябвало да имате нужда да си задавате въпроси. В този момент или вече сте развили желание, или пък сте очаквали да стане нещо което не се случва. Вариантите са или да продължите или да спрете. Никога не се насилвайте, това не е решението. Добрата сесия не може да се случи от всеки опит, само може да се надяваме че сме събрали всички предпоставки.
Ако номер 4 се е провалил но вие не искате да се откажете (на една стъпка от разочарованието), може да си представите ситуация в която човек стои пред врата. Може да чуете музиката зад вратата но тя е заключена.
- Ключ 1 – За да отключите вратата Вие имате нужда от ключове. Първият ключодържател е направен от различни албуми и всеки един от тях е ключ. Можете да опитате неограничено количество от тях, стига да имате търпение и богата колекция.
- Ключ 2 – Това са универсални ключове които са основните компоненти на вашата система: кабели, говорители, стая, разположение. Избирането на ключ от тази група е нещо като смяната на усилвател или пред-усилвател. Това са доста важни ключове, заради ключовия им фактор който донасят те - преспектива. Ако замените усилвател с друг който сте имали на разположение ще се случи едно от две неща. Или ще ви хареса повече от предишния вариант или ще бъде по зле. Независимо от резултата слушайте всеки вариант за поне 10 минути. Ако звука е бил по добър от тези 10 минути това лесно може да се превърне в отворена врата. Ако си мислите, че звука на усилвателя е по-лош то преинсталирайте оргиналния усилвател и слушайте наново. В този момент умът ви е средоточен на неща които звучат по добре в сравнение с предишния усилвател и това е момента в който решавате, че предпочитате оргиналния усилвател и е момента в който-вратата започва да се отваря.
- Ключ 3 – Спрете и се опитайте отново някой друг път. Ако постоянно имате този проблем и постоянно купувате и продавате компоненти спрете да го правите и престанете да четете за аудио системи. Потърсете приликите в системите които купувате. Може би е добре да опитате нещо по-различно, или изцяло различна система. На някои хора това може да означава преминаване от високо мощностни системи към по-слаби и по-чуствителни озвучителни тела, докато за други може да бъде смяна на стаята в която слушат музика.

Слушане Слушане на музика с грешната половина на мозъка е почти както купуването на аудио система по това как изглежда. Това е нещо с което всеки включително и аз трябва да се пребори от време на време. Това е нещото, което ни прави хора. Като професионалист аз съм развил способноста да слушам или системи или музика но аз мога да почуствам едно изпълнение точно толкова добре, колкото и всеки друг човек. Чуването на финни детайли, които изграждат осезаема (истинска, реалистична) звукова картина или влиянието на характера или бързината на някой кондензатор в сигналната верига вместо това, което трябва да се чуе в определен момент е изключително ценно умение, което се развива със сериозен слушателски опит. Това е нуждата за артистичност в дизайна на системите в ревютата/прегледите им/. Въпреки това колко по-малка такава способност развиете толкова по-лесно ще бъде да се насладите на изживяването от музиката на определена система. Естествено е при смяната от лявата към дясната част на мозъка ви докато слушате е само нормално да се разсеете и да ви е трудно да се върнете в същото състояние на удовоствие. По същия начин е логично колкото по-добре звучи системата ви толкова по-малки да са шансовете и да повлиае на звученето на музиката. Това улеснява сериозните аудиофили да достигнат до 4-ата стъпка. В моята работа съзнанието ми е платното а усилвателите и колоните (по които работя в момента) са боите. Аз трябва да бъда в състояние да правя разликата между това което чувам в момента и това което мисля, че мога да чувам в най-добрия вариант на системата, по която работя. Отначало започнах като правех по два броя от всеки проект по който работех и след това по малко променях единия и сравнявах какво се е променило. 20 години по късно вече съм развил способноста да го правя по време на развитието на проекта. Когато слушам един компонент, чувам как звучи и едновременно с това едва ли не паралелно чувам как би могло да звучи. Така малко по малко сравнявам двата в мисловното си ухо и определям разликите. Като музикант знам, че подобно нещо се случва и когато композирам музика. Също така съм забелязал, че след като употребя алкохол процеса се променя от това което чувам и започвам да оставам само с впечатлението за това как си мисля, че би трябвало да звучи, а именно не много различно от инстинктивната ни способност с която сме били родени и която сме загубили някъде по пътя към аудиофилството. Оригиналът на статията е на: Добър звук / лош звук